26 ago 2008, 16:51

Как се губи приятел (не искам да си спомен)

  Poesía » Otra
830 0 4
 

Зная само, че не искам да си спомен.

„Да имам те за миг, а за вечност да те губя."

Не искам да мисля, че от мен си прогонен.

От това, че нямах силите да бъда друга.

 

Зная само, че от теб получих много.

Нечакано, нетърсено, като дар един.

И би ме боляло от нашето сбогом.

Би боляло, ако не успеем да простим.

 

Но не зная как да спра разрухата.

Как да узнаваме истински смисъла.

Ветровете ми към тебе задухаха

и са топли... дори и друго написала.

 

Не зная как пътя да бъде по друг.

Бих дала, каквато и да е цената.

Не зная как обръща се гръб.

Не зная как се губи приятел...

 

На теб и твоите думи:

 

И стихът има хубаво послание, в което както авторът, така и всеки, който го прочете, трябва да се вслуша и да се замисли над него, защото истински оценяваме нещата едва, когато ги загубим... Не оставяй да си отиде този твой приятел от теб, чу ли, недей...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих!Който има истински приятел разбира до болка стиха ти и знае колко е ценен приятеля! Поздрав от мен!
  • Твоите стихове ме трогнаха дълбоко!
    Може бе защото вече е изживяно!

    Не зная как пътя да бъде по друг.
    Бих дала, каквато и да е цената.
    Не зная как обръща се гръб.
    Не зная как се губи приятел...

    Поздрав!

  • „Да имам те за миг, а за вечност да те губя."
    Натъжи ме... и ме замисли!
    Поздравления за прекрасния стих! Много хубаво пишеш!
  • Послание - като реликва!!!
    Поздравления!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...