26 ago 2008, 16:51

Как се губи приятел (не искам да си спомен)

  Poesía » Otra
829 0 4
 

Зная само, че не искам да си спомен.

„Да имам те за миг, а за вечност да те губя."

Не искам да мисля, че от мен си прогонен.

От това, че нямах силите да бъда друга.

 

Зная само, че от теб получих много.

Нечакано, нетърсено, като дар един.

И би ме боляло от нашето сбогом.

Би боляло, ако не успеем да простим.

 

Но не зная как да спра разрухата.

Как да узнаваме истински смисъла.

Ветровете ми към тебе задухаха

и са топли... дори и друго написала.

 

Не зная как пътя да бъде по друг.

Бих дала, каквато и да е цената.

Не зная как обръща се гръб.

Не зная как се губи приятел...

 

На теб и твоите думи:

 

И стихът има хубаво послание, в което както авторът, така и всеки, който го прочете, трябва да се вслуша и да се замисли над него, защото истински оценяваме нещата едва, когато ги загубим... Не оставяй да си отиде този твой приятел от теб, чу ли, недей...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих!Който има истински приятел разбира до болка стиха ти и знае колко е ценен приятеля! Поздрав от мен!
  • Твоите стихове ме трогнаха дълбоко!
    Може бе защото вече е изживяно!

    Не зная как пътя да бъде по друг.
    Бих дала, каквато и да е цената.
    Не зная как обръща се гръб.
    Не зная как се губи приятел...

    Поздрав!

  • „Да имам те за миг, а за вечност да те губя."
    Натъжи ме... и ме замисли!
    Поздравления за прекрасния стих! Много хубаво пишеш!
  • Послание - като реликва!!!
    Поздравления!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...