Зная само, че не искам да си спомен.
„Да имам те за миг, а за вечност да те губя."
Не искам да мисля, че от мен си прогонен.
От това, че нямах силите да бъда друга.
Зная само, че от теб получих много.
Нечакано, нетърсено, като дар един.
И би ме боляло от нашето сбогом.
Би боляло, ако не успеем да простим.
Но не зная как да спра разрухата.
Как да узнаваме истински смисъла.
Ветровете ми към тебе задухаха
и са топли... дори и друго написала.
Не зная как пътя да бъде по друг.
Бих дала, каквато и да е цената.
Не зная как обръща се гръб.
Не зная как се губи приятел...
На теб и твоите думи:
И стихът има хубаво послание, в което както авторът, така и всеки, който го прочете, трябва да се вслуша и да се замисли над него, защото истински оценяваме нещата едва, когато ги загубим... Не оставяй да си отиде този твой приятел от теб, чу ли, недей...
© Даниела Все права защищены