26 авг. 2008 г., 16:51

Как се губи приятел (не искам да си спомен)

835 0 4
 

Зная само, че не искам да си спомен.

„Да имам те за миг, а за вечност да те губя."

Не искам да мисля, че от мен си прогонен.

От това, че нямах силите да бъда друга.

 

Зная само, че от теб получих много.

Нечакано, нетърсено, като дар един.

И би ме боляло от нашето сбогом.

Би боляло, ако не успеем да простим.

 

Но не зная как да спра разрухата.

Как да узнаваме истински смисъла.

Ветровете ми към тебе задухаха

и са топли... дори и друго написала.

 

Не зная как пътя да бъде по друг.

Бих дала, каквато и да е цената.

Не зная как обръща се гръб.

Не зная как се губи приятел...

 

На теб и твоите думи:

 

И стихът има хубаво послание, в което както авторът, така и всеки, който го прочете, трябва да се вслуша и да се замисли над него, защото истински оценяваме нещата едва, когато ги загубим... Не оставяй да си отиде този твой приятел от теб, чу ли, недей...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих!Който има истински приятел разбира до болка стиха ти и знае колко е ценен приятеля! Поздрав от мен!
  • Твоите стихове ме трогнаха дълбоко!
    Може бе защото вече е изживяно!

    Не зная как пътя да бъде по друг.
    Бих дала, каквато и да е цената.
    Не зная как обръща се гръб.
    Не зная как се губи приятел...

    Поздрав!

  • „Да имам те за миг, а за вечност да те губя."
    Натъжи ме... и ме замисли!
    Поздравления за прекрасния стих! Много хубаво пишеш!
  • Послание - като реликва!!!
    Поздравления!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...