26 авг. 2008 г., 16:51

Как се губи приятел (не искам да си спомен)

832 0 4
 

Зная само, че не искам да си спомен.

„Да имам те за миг, а за вечност да те губя."

Не искам да мисля, че от мен си прогонен.

От това, че нямах силите да бъда друга.

 

Зная само, че от теб получих много.

Нечакано, нетърсено, като дар един.

И би ме боляло от нашето сбогом.

Би боляло, ако не успеем да простим.

 

Но не зная как да спра разрухата.

Как да узнаваме истински смисъла.

Ветровете ми към тебе задухаха

и са топли... дори и друго написала.

 

Не зная как пътя да бъде по друг.

Бих дала, каквато и да е цената.

Не зная как обръща се гръб.

Не зная как се губи приятел...

 

На теб и твоите думи:

 

И стихът има хубаво послание, в което както авторът, така и всеки, който го прочете, трябва да се вслуша и да се замисли над него, защото истински оценяваме нещата едва, когато ги загубим... Не оставяй да си отиде този твой приятел от теб, чу ли, недей...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих!Който има истински приятел разбира до болка стиха ти и знае колко е ценен приятеля! Поздрав от мен!
  • Твоите стихове ме трогнаха дълбоко!
    Може бе защото вече е изживяно!

    Не зная как пътя да бъде по друг.
    Бих дала, каквато и да е цената.
    Не зная как обръща се гръб.
    Не зная как се губи приятел...

    Поздрав!

  • „Да имам те за миг, а за вечност да те губя."
    Натъжи ме... и ме замисли!
    Поздравления за прекрасния стих! Много хубаво пишеш!
  • Послание - като реликва!!!
    Поздравления!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...