Aug 26, 2008, 4:51 PM

Как се губи приятел (не искам да си спомен)

  Poetry » Other
827 0 4
 

Зная само, че не искам да си спомен.

„Да имам те за миг, а за вечност да те губя."

Не искам да мисля, че от мен си прогонен.

От това, че нямах силите да бъда друга.

 

Зная само, че от теб получих много.

Нечакано, нетърсено, като дар един.

И би ме боляло от нашето сбогом.

Би боляло, ако не успеем да простим.

 

Но не зная как да спра разрухата.

Как да узнаваме истински смисъла.

Ветровете ми към тебе задухаха

и са топли... дори и друго написала.

 

Не зная как пътя да бъде по друг.

Бих дала, каквато и да е цената.

Не зная как обръща се гръб.

Не зная как се губи приятел...

 

На теб и твоите думи:

 

И стихът има хубаво послание, в което както авторът, така и всеки, който го прочете, трябва да се вслуша и да се замисли над него, защото истински оценяваме нещата едва, когато ги загубим... Не оставяй да си отиде този твой приятел от теб, чу ли, недей...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих!Който има истински приятел разбира до болка стиха ти и знае колко е ценен приятеля! Поздрав от мен!
  • Твоите стихове ме трогнаха дълбоко!
    Може бе защото вече е изживяно!

    Не зная как пътя да бъде по друг.
    Бих дала, каквато и да е цената.
    Не зная как обръща се гръб.
    Не зная как се губи приятел...

    Поздрав!

  • „Да имам те за миг, а за вечност да те губя."
    Натъжи ме... и ме замисли!
    Поздравления за прекрасния стих! Много хубаво пишеш!
  • Послание - като реликва!!!
    Поздравления!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...