8 oct 2019, 10:37

Как се ходи на Рожден Ден... 

  Poesía » De humor
1945 3 13

 

 

                                08.10.2019

              Как се ходи на Рожден Ден...
            

                /Беше виц в  шест реда./


         Със по две торби в ръцете на пазара,
         пълни с много разнообразни зеленчуци
         се срещнаха случайно Спас и Мара
         и,както обичайно е в подобен случай

 

         поканиха се на кафе,за да "отмОрят"...
         Започна Спас със "Как си,как я караш
         и внуци имаш ли и колко им е броят?"
         "Двама,ала  взех  така да я докарвам,
         че напоследък  почти все  се излагам....  

       

         Питат ме  например как в света се славят,
         ХОДИ ли се на Рожден ден по-различно?..
         Задължително ли е и  правила да спазват-
         на рожденника да носят кой какво обича!....

 

         Не знаех,мигах на парцали!А е просто!...

 

         Англичанинът ОТИВА там с достойнство,
         французина-с голяма триетажна торта...
         Руснакът-с водка и огромно задоволство,
         а българинът...със приятели,отборно...
         
         /"А аз със китка,дар и много пременена!/
         Отново питат "А ВРЪЩАНЕТО"? Не знам!
         Обяснха ми,че и то е по канон решено
         и да ти кажа право- ме обхваща срам..
         
         Англичанинът се връща пак достойнствено
         Французинът- в "комплект"със домакинята..
         На 4 кракА руснакът с дрехи"разфасовани",
         българинът-със останалата водка недопита!

 

         /А аз-почти пред шок-какво ще кажа вкъщи?!..
         Мъжът ми с право ще се сърди и развитието
         ще е утре!В голяма доза ще ми го отвръща../
         Героите,обаче "трезво"МИСЛЯТ за събитието:
         
         Англичанинът-"достойнството не ме изнервя!"
         французинът-"май дъщерята беше по-красива"...
         Руснакът- изпил и думите,а нямаше резерва!
         Българинът-"защо тортата останала не свих?"  

 

         /А аз -мечтая от сега за друг такъв купон!
         Ала ще взема мерки със алиби,по нашия канон!"
         "Наприказвали"се двамата,тръгнаха за своя дом.
         Започва прозата по наши правила,и свой закон!..
 
   ***  Поздравлявам с този стих един мой анонимен фен,който ми подари точно
        преди една година кредит,с който станах Автор плюс!Изпитах много чув-
        ства по тоя повод-радост,неудобство да го призная гласно,щастие от
        такава чест и още много др.Написах стиха си "Благодаря"като мислех,че
        той ще разбере...Сега казвам"Който и да си,приятелю,благодаря за спокой-
        ствието,с което ме дари да виждам стиховете си веднага на екран!Дано
        съм заслужила този жест и дано Бог възнагради и теб,когато се нуждаеш
        от протегната ръка!!     

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се,че и с тоя преработен виц те разсмях,Марко...Отвреме-навреме и това правя,макар,че имам и "собствен материал"...Тия дни мина и едно пътуване "Със влак до Лом",пак от един виц-песен...Благодаря ти...
  • Засмях се от сърце !
    Поздрави, Иржи !
  • Малко се забавих с отговора си,Гавраиле, и аз самата зная как се чака този момент и си накрая...Обичам това контактуване,по повод произведението си,сякаш сме "vis А vis"/виз,а,ви-един срещу друг/ и разговаряме....
    Добре дошла при мен,Деница,радвам се....
  • Забавно
  • Прочетох стиха с лекота стиха ти и зад националните черти открих че типичното трудно се променя в хората.Но може би това е черта на нашата самобитност.
    Поздрави,Иржи!
  • При нас,Светличка, това "отборно" е прието-поканила си приятелка,не само на празник,а и когато е на "свиждане"/лежах гипсирана вкъщи/и тя води още три,при това непознати за мен....А в Германия щях да получа шок-бях поканена от семейство на обяд.Обаче пристига братовчедка от България и вместо да я оставя сама,докато съм на гости,заведох и нея...Бяха много ,много любезни домакините,но прибор за нея не поставиха,освен дребно питие....Дали е навсякъде и сега не зная,беше отдавна....
    А във Франция пък казват "приятелите на моите приятели са и мои приятели....Та Краси и ти си права-навсякъде по света е различно...
    Благодаря,Стойчо,че намина и прочете!
    С тая цел пуснах тоя стих,Ангелче,не е съвсем подходящ,но да имам поле да изкажа благодарност и поздравя отново на моя фен....Благодаря за топлите ти думи и,че не ме забравяш.Благодаря на всички за "любими"
  • Когато ти намалеят контактите,Юри,когато не ходиш на работа и "нищо не щава и мърда"около теб,или започваш да ровиш в спомените,или пишеш...глупости понякога....Старая се да не излизам от жанра си-да бъде малко смешничко и текста да не дразни толкова ако не е съвършен...
    Чела съм,Пепи,как във висшето общество преди да отиде жената на някакво събитие,ги пристягат с корсети много силно,и да изглежда по-слаба ,и да не може да хапне,за да не прилича на гладните простаци....
    Между хумора и сатирата,Марианче има само една ръка разстояние....,но ако е щипка от второто---да не се забелязва толкова!
    То е от "дрешките",Роби,защото вицът си беше лаконичен,а аз държах на разказвателната форма,както се учех от много,много по-добрите от мен!.....
    Благодаря на всички,които се спряха тук!
  • 😀!!!
  • Навсякъде традицията е различна - на едни места, когато имаш рожден ден трябва да те почерпят и поглезят, да ти подарят почивен ден... а на други - обратното. Благодаря за усмивката, Иржи
  • 'Отборно ' разбира се! 😃 Мило посвещение!
  • Стихът ти носи настроение и замисля, Ирина!...Поздрави!...
  • 😅!
    На рожден ден не се ходи гладен! ...за да не си тръгнеш прегладнял...

    и един друг виц знам:
    - Жена, хайде да си лягаме, че гостите може да искат да си ходят!

    Винаги с настроение и усмивки, поздрав, Иржи!
  • Иржи, пак ме вкарваш в размисли от твоите хубави истории. Нищо чудно да се роди някой мой стих от тях. Поздрави!
Propuestas
: ??:??