8.10.2019 г., 10:37

Как се ходи на Рожден Ден...

2.4K 3 13

 

 

                                08.10.2019

              Как се ходи на Рожден Ден...
            

                /Беше виц в  шест реда./


         Със по две торби в ръцете на пазара,
         пълни с много разнообразни зеленчуци
         се срещнаха случайно Спас и Мара
         и,както обичайно е в подобен случай

 

         поканиха се на кафе,за да "отмОрят"...
         Започна Спас със "Как си,как я караш
         и внуци имаш ли и колко им е броят?"
         "Двама,ала  взех  така да я докарвам,
         че напоследък  почти все  се излагам....  

       

         Питат ме  например как в света се славят,
         ХОДИ ли се на Рожден ден по-различно?..
         Задължително ли е и  правила да спазват-
         на рожденника да носят кой какво обича!....

 

         Не знаех,мигах на парцали!А е просто!...

 

         Англичанинът ОТИВА там с достойнство,
         французина-с голяма триетажна торта...
         Руснакът-с водка и огромно задоволство,
         а българинът...със приятели,отборно...
         
         /"А аз със китка,дар и много пременена!/
         Отново питат "А ВРЪЩАНЕТО"? Не знам!
         Обяснха ми,че и то е по канон решено
         и да ти кажа право- ме обхваща срам..
         
         Англичанинът се връща пак достойнствено
         Французинът- в "комплект"със домакинята..
         На 4 кракА руснакът с дрехи"разфасовани",
         българинът-със останалата водка недопита!

 

         /А аз-почти пред шок-какво ще кажа вкъщи?!..
         Мъжът ми с право ще се сърди и развитието
         ще е утре!В голяма доза ще ми го отвръща../
         Героите,обаче "трезво"МИСЛЯТ за събитието:
         
         Англичанинът-"достойнството не ме изнервя!"
         французинът-"май дъщерята беше по-красива"...
         Руснакът- изпил и думите,а нямаше резерва!
         Българинът-"защо тортата останала не свих?"  

 

         /А аз -мечтая от сега за друг такъв купон!
         Ала ще взема мерки със алиби,по нашия канон!"
         "Наприказвали"се двамата,тръгнаха за своя дом.
         Започва прозата по наши правила,и свой закон!..
 
   ***  Поздравлявам с този стих един мой анонимен фен,който ми подари точно
        преди една година кредит,с който станах Автор плюс!Изпитах много чув-
        ства по тоя повод-радост,неудобство да го призная гласно,щастие от
        такава чест и още много др.Написах стиха си "Благодаря"като мислех,че
        той ще разбере...Сега казвам"Който и да си,приятелю,благодаря за спокой-
        ствието,с което ме дари да виждам стиховете си веднага на екран!Дано
        съм заслужила този жест и дано Бог възнагради и теб,когато се нуждаеш
        от протегната ръка!!     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се,че и с тоя преработен виц те разсмях,Марко...Отвреме-навреме и това правя,макар,че имам и "собствен материал"...Тия дни мина и едно пътуване "Със влак до Лом",пак от един виц-песен...Благодаря ти...
  • Засмях се от сърце !
    Поздрави, Иржи !
  • Малко се забавих с отговора си,Гавраиле, и аз самата зная как се чака този момент и си накрая...Обичам това контактуване,по повод произведението си,сякаш сме "vis А vis"/виз,а,ви-един срещу друг/ и разговаряме....
    Добре дошла при мен,Деница,радвам се....
  • Забавно
  • Прочетох стиха с лекота стиха ти и зад националните черти открих че типичното трудно се променя в хората.Но може би това е черта на нашата самобитност.
    Поздрави,Иржи!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....