10 mar 2008, 7:36

Как се надявах 

  Poesía » De amor
780 0 4

Просто ме пусни.

И не е нужно да ми казваш нищо -

сега е време да ми станеш никой

и да застанеш отстрани.

Потупай ме по рамото приятелски,

но този път да различа,

да ми е ясно,

че отдавна сме го казали.

Изслушай ме - последно...

и ще спирам да съм подръка.

Аз знам как мразеше,

когато бързаш в мен да се препъваш

и в чувствата ми

да потапяш пак глава.

Два погледа и ще те пускам -

да си вървиш отдавна ти е време -

аз чувам как среднощ сърцето стене,

как иска свобода.

И знам, че те завързах

с хиляди досадни жестове

и бях отчаяно щастлива,

идеална, абсолютно не ревнива!

Разбирам те...

И ако знаеш, колко чаках да си тръгнеш!

Как се надявах да ме убиеш отведнъж...

как само се надявах.

© Обичаща Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??