Как се надявах
Просто ме пусни.
И не е нужно да ми казваш нищо -
сега е време да ми станеш никой
и да застанеш отстрани.
Потупай ме по рамото приятелски,
но този път да различа,
да ми е ясно,
че отдавна сме го казали.
Изслушай ме - последно...
и ще спирам да съм подръка.
Аз знам как мразеше,
когато бързаш в мен да се препъваш
и в чувствата ми
да потапяш пак глава.
Два погледа и ще те пускам -
да си вървиш отдавна ти е време -
аз чувам как среднощ сърцето стене,
как иска свобода.
И знам, че те завързах
с хиляди досадни жестове
и бях отчаяно щастлива,
идеална, абсолютно не ревнива!
Разбирам те...
И ако знаеш, колко чаках да си тръгнеш!
Как се надявах да ме убиеш отведнъж...
как само се надявах.
© Обичаща All rights reserved.
