Как се надявах
Просто ме пусни.
И не е нужно да ми казваш нищо -
сега е време да ми станеш никой
и да застанеш отстрани.
Потупай ме по рамото приятелски,
но този път да различа,
да ми е ясно,
че отдавна сме го казали.
Изслушай ме - последно...
и ще спирам да съм подръка.
Аз знам как мразеше,
когато бързаш в мен да се препъваш
и в чувствата ми
да потапяш пак глава.
Два погледа и ще те пускам -
да си вървиш отдавна ти е време -
аз чувам как среднощ сърцето стене,
как иска свобода.
И знам, че те завързах
с хиляди досадни жестове
и бях отчаяно щастлива,
идеална, абсолютно не ревнива!
Разбирам те...
И ако знаеш, колко чаках да си тръгнеш!
Как се надявах да ме убиеш отведнъж...
как само се надявах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Обичаща Всички права запазени
