Заринат в пустотата на следобеда,
далече от смях, лъчи и дъга,
преобразявам се, забравен от хората,
във водопад от нощ и тъма.
Неспокойно пропадам във бездните
и се разбивам, о, колко красиво,
в небосвода разбивам се - звездния -
препускам през него и тихо
разкъсвам тъканта на материята
със своето копие от вода и кристал.
Идвам при вас, градове, знам, че треперите
за вашите сгради и гранитна печал... ...