25.04.2013 г., 22:59

Как се роди водопад

550 0 0

Заринат в пустотата на следобеда,
далече от смях, лъчи и дъга,
преобразявам се, забравен от хората,
във водопад от нощ и тъма.
Неспокойно пропадам във бездните
и се разбивам, о, колко красиво,
в небосвода разбивам се - звездния -
препускам през него и тихо
разкъсвам тъканта на материята
със своето копие от вода и кристал.
Идвам при вас, градове, знам, че треперите
за вашите сгради и гранитна печал...
Лицето си удавих във новото
"себе си" и безлик се нося и пея
над кораби, страст и премногото
жени, които вече не греят.
Ще се разпадна аз скоро и вярвайте,
че хиляди капки от мокрия труп
ще попаднат право във раните,
предизвиквайки болестен звук.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Воланд Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...