Заринат в пустотата на следобеда,
далече от смях, лъчи и дъга,
преобразявам се, забравен от хората,
във водопад от нощ и тъма.
Неспокойно пропадам във бездните
и се разбивам, о, колко красиво,
в небосвода разбивам се - звездния -
препускам през него и тихо
разкъсвам тъканта на материята
със своето копие от вода и кристал.
Идвам при вас, градове, знам, че треперите
за вашите сгради и гранитна печал...
Лицето си удавих във новото
"себе си" и безлик се нося и пея
над кораби, страст и премногото
жени, които вече не греят.
Ще се разпадна аз скоро и вярвайте,
че хиляди капки от мокрия труп
ще попаднат право във раните,
предизвиквайки болестен звук.