Как си ти

15 jul 2010, 14:27

Poesía

598 0 1

Ти спомняш ли си пълната луна

и фаровете, пясъчните дюни,

онази топла, бяла тишина,

и старото казино там, през юли?

Минават и изтичат ден след ден,

а трупат ли се, трупат тез години,

забравих вече нашия рефрен

и пламъчето в очите сини.

Вълните удрят и рушат брега

и с отлива потъват те в мрака,

в проблясъци от лунна светлина,

самотна, тя нощта прибоя чака.

Не съм ти писал, как си ти, не знам,

безцелно май се лутам без охота,

вървя и си подсвирквам тъжно сам,

сред пъстрите нюанси на живота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.