Как си ти
Ти спомняш ли си пълната луна
и фаровете, пясъчните дюни,
онази топла, бяла тишина,
и старото казино там, през юли?
Минават и изтичат ден след ден,
а трупат ли се, трупат тез години,
забравих вече нашия рефрен
и пламъчето в очите сини.
Вълните удрят и рушат брега
и с отлива потъват те в мрака,
в проблясъци от лунна светлина,
самотна, тя нощта прибоя чака.
Не съм ти писал, как си ти, не знам,
безцелно май се лутам без охота,
вървя и си подсвирквам тъжно сам,
сред пъстрите нюанси на живота.
© Валентин Ангелов All rights reserved.
