15 июл. 2010 г., 14:27

Как си ти 

  Поэзия
614 0 1

Ти спомняш ли си  пълната луна

и фаровете, пясъчните дюни,

онази топла, бяла тишина,

и старото казино там, през юли?

 

Минават и изтичат ден след ден,

а трупат ли се, трупат тез години,

забравих вече нашия рефрен 

и пламъчето в очите сини.

 

Вълните удрят и рушат брега

и с отлива потъват те в мрака,

в проблясъци от лунна светлина,

самотна, тя нощта прибоя чака.

 

Не съм ти писал, как си ти, не знам,

безцелно май се лутам без охота,

вървя и си подсвирквам тъжно сам,

сред пъстрите нюанси на живота.

© Валентин Ангелов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Вълните удрят и рушат брега
    и с отлива потъват те в мрака,
    в проблясъци от лунна светлина,
    самотна, тя нощта прибоя чака."-Този ми е любим...Поздрави!!!
Предложения
: ??:??