25 nov 2006, 22:50

Как случи се така...

Poesía

963 1 10

Как случи се така,
че всичките приятели
животът безпричинно разпиля....
Сега сме
като ветропоказатели -
ловиме вятъра по цялата земя...
Като листа сме
хаотично разпиляни
- по чужди краища -
от родното дърво
и само спомените
във душите ни скътани
напомнят ни, че някога "било"...
Било е хубаво да бъдем заедно
-с надежди пламенни
и с грейнали мечти...
Днес от живота всички сме измамени!
И сме сами...
отчайващо сами...
Писмата кратки
от компютъра ми само
донасят късчета от мен за вас
и вече няма го
приятелското рамо,
да утеши душата ми в болезнен час...
И питам се : как случи се така,
че всичките приятели
животът без причина разпиля ?
И днес сме само - ветропоказатели
чертаещи
посоките
на вятъра
по цялата земя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Paur (Симеон Дончев)

Сегодня мой друг защищает мне спину, а значит и шансы равны

2007-07-20T15:47:58+03:00
изречена (Мая Попова)

пропуснала съм този стих, Меганс. колко болка има в думите ти. в това "електронно" време наистина много истински неща се размиха и изгубиха, а няма нищо по-хубаво от истинско приятелско рамо, на което да поплачеш...

2007-01-09T14:09:42+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

"...Сега сме
като ветропоказатели -
ловиме вятъра по цялата земя..." Правдиво е!

2006-12-02T23:17:14+02:00
Логична (Диана Борисова)

Ех....
И на мен ми хареса, но се натъжих!!!

2006-11-28T10:49:20+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Браво Меганс!!! Много ми хареса!

2006-11-26T10:44:18+02:00