Nov 25, 2006, 10:50 PM

Как случи се така...

  Poetry
960 1 10
Как случи се така,
че всичките приятели
животът безпричинно разпиля....
Сега сме
като ветропоказатели -
ловиме вятъра по цялата земя...
Като листа сме
хаотично разпиляни
- по чужди краища -
от родното дърво
и само спомените
във душите ни скътани
напомнят ни, че някога "било"...
Било е хубаво да бъдем заедно
-с надежди пламенни
                 и с грейнали мечти...
Днес от живота всички сме измамени!
И сме сами...
               отчайващо сами...
Писмата кратки
от компютъра ми само
донасят късчета от мен за вас
и вече няма го
приятелското рамо,
да утеши душата ми в болезнен час...
И питам се : как случи се така,
че всичките приятели
животът без причина разпиля ?
И днес сме само - ветропоказатели
чертаещи
посоките
на вятъра
по цялата земя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сегодня мой друг защищает мне спину, а значит и шансы равны
  • пропуснала съм този стих, Меганс. колко болка има в думите ти. в това "електронно" време наистина много истински неща се размиха и изгубиха, а няма нищо по-хубаво от истинско приятелско рамо, на което да поплачеш...
  • "...Сега сме
    като ветропоказатели -
    ловиме вятъра по цялата земя..." Правдиво е!
  • Ех....
    И на мен ми хареса, но се натъжих!!!
  • Браво Меганс!!! Много ми хареса!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...