25.11.2006 г., 22:50

Как случи се така...

961 1 10
Как случи се така,
че всичките приятели
животът безпричинно разпиля....
Сега сме
като ветропоказатели -
ловиме вятъра по цялата земя...
Като листа сме
хаотично разпиляни
- по чужди краища -
от родното дърво
и само спомените
във душите ни скътани
напомнят ни, че някога "било"...
Било е хубаво да бъдем заедно
-с надежди пламенни
                 и с грейнали мечти...
Днес от живота всички сме измамени!
И сме сами...
               отчайващо сами...
Писмата кратки
от компютъра ми само
донасят късчета от мен за вас
и вече няма го
приятелското рамо,
да утеши душата ми в болезнен час...
И питам се : как случи се така,
че всичките приятели
животът без причина разпиля ?
И днес сме само - ветропоказатели
чертаещи
посоките
на вятъра
по цялата земя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сегодня мой друг защищает мне спину, а значит и шансы равны
  • пропуснала съм този стих, Меганс. колко болка има в думите ти. в това "електронно" време наистина много истински неща се размиха и изгубиха, а няма нищо по-хубаво от истинско приятелско рамо, на което да поплачеш...
  • "...Сега сме
    като ветропоказатели -
    ловиме вятъра по цялата земя..." Правдиво е!
  • Ех....
    И на мен ми хареса, но се натъжих!!!
  • Браво Меганс!!! Много ми хареса!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...