... Как трудно е да се усмихваш,
когато знаеш, че сърцето ти скърби...
самотна си и нямаш никой, никой,
който да те подкрепи!...
Как трудно е да спреш да го обичаш,
когато сърцето твое му принадлежи...
как трудно е да кажеш - сбогом,
когато цялото ти същество крещи -
не си отивай... остани!...
Как трудно е след него да погледнеш
и спреш напиращите в теб сълзи...
да виждаш как отива си от теб завинаги,
а ти - безсилна и безмълвна да го задържиш...
към необятния простор отчаяно ръце протягаш,
но срещаш само нея... обвита във мъгла...
бездушна ледена стена!...
Когато се отдалечава... шумът от стъпките
отеква като гръм в раненото сърце...
тогава ти се иска да крещиш от болка,
но имаш сили, само за да промълвиш -
защо... о, моля те... недей...
не си отивай... остани със мен!...
Как трудно е без него да живееш...
без неговата обич и любов...
в съня ти само да те навестява нощем...
да се събуждаш сутрин пак сама...
чувствайки огромна празнота!...
Как трудно е със спомените да живееш
единствения си живот на таз земя...
единствената си и истинска любов да разпилееш,
която никога не ще възкръсне от прахта!...
... Как трудно е!...
© Ася Стоянова Todos los derechos reservados