... Как трудно е да се усмихваш,

                         когато знаеш, че сърцето ти скърби...

                         самотна си и нямаш никой, никой,

                         който да те подкрепи!...

                         Как трудно е да спреш да го обичаш,

                         когато сърцето твое му принадлежи...

                         как трудно е да кажеш - сбогом,

                         когато цялото ти същество крещи -

                         не си отивай... остани!...

                         Как трудно е след него да погледнеш

                         и спреш напиращите в теб сълзи...

                         да виждаш как отива си от теб завинаги,

                         а ти - безсилна и безмълвна да го задържиш...

                         към необятния простор отчаяно ръце протягаш,

                         но срещаш само нея... обвита във мъгла...

                         бездушна ледена стена!...

                         Когато се отдалечава... шумът от стъпките

                         отеква като гръм в раненото сърце...

                         тогава ти се иска да крещиш от болка,

                         но имаш сили, само за да промълвиш -

                         защо... о, моля те... недей...

                         не си отивай... остани със мен!...

                         Как трудно е без него да живееш...

                         без неговата обич и любов...

                         в съня ти само да те навестява нощем...

                         да се събуждаш сутрин пак сама...

                         чувствайки огромна празнота!...

                         Как трудно е със спомените да живееш

                         единствения си живот на таз земя...

                         единствената си и истинска любов да разпилееш,

                         която никога не ще възкръсне от прахта!...

                                              ... Как трудно е!...