24 abr 2007, 12:40

Как, защо го правя!

  Poesía » Otra
1.9K 0 10


                                                   Как, защо го правя?
                                                   Защото имам нужда.
                                                   Как чашата си да оставя,
                                                   щом изпитвам жажда чужда!
                                                   Усещам устните си, тъй напукани,
                                                   насладата от допира в стъклото,
                                                   а също и краката си усукани,
                                                   последствие от срещата с Мерлото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления!
  • Искрено и самоиронично.Смело.Браво.Човек е силен когато се шегува със себе си, с другите всеки може.Браво.Как беше:"Реалността е болест породена от липсата на алкохол" реплика от филма Долината на цветята. А пък Т.С.Елиът е казал "Човекът не може да понася многото реалност" затова Алкохолът всъщност е лекарство против реалността дадено ни от бога.Браво.
  • Много... опиващо!
  • Хареса ми, Ани!!! Поздрави!!!
  • Бъди пияна от любов...а иначе, Мерлото си е хубаво нещо

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...