24.04.2007 г., 12:40

Как, защо го правя!

1.9K 0 10


                                                   Как, защо го правя?
                                                   Защото имам нужда.
                                                   Как чашата си да оставя,
                                                   щом изпитвам жажда чужда!
                                                   Усещам устните си, тъй напукани,
                                                   насладата от допира в стъклото,
                                                   а също и краката си усукани,
                                                   последствие от срещата с Мерлото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!
  • Искрено и самоиронично.Смело.Браво.Човек е силен когато се шегува със себе си, с другите всеки може.Браво.Как беше:"Реалността е болест породена от липсата на алкохол" реплика от филма Долината на цветята. А пък Т.С.Елиът е казал "Човекът не може да понася многото реалност" затова Алкохолът всъщност е лекарство против реалността дадено ни от бога.Браво.
  • Много... опиващо!
  • Хареса ми, Ани!!! Поздрави!!!
  • Бъди пияна от любов...а иначе, Мерлото си е хубаво нещо

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...