8 sept 2011, 19:33

Както пред пропаст 

  Poesía » De amor
1156 0 28
И в разгара на лятото
или в зимната скука,
вричането на сляпо
е стомна пукната.
Ще се стича горчилката.
А след миг ще усетим
като куче да се умилква
съдбата в нозете ни.
Да я опощим тогава...
И да прегърнем ревниво
мълвата - пламнала плява -
в съседните ниви. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??