Както пред пропаст

Poetry » Love

1.2K 0 28

И в разгара на лятото

или в зимната скука,

вричането на сляпо

е стомна пукната.

Ще се стича горчилката.

А след миг ще усетим

като куче да се умилква

съдбата в нозете ни.

Да я опощим тогава...

И да прегърнем ревниво

мълвата - пламнала плява -

в съседните ниви.

Да те целуна ли мълком,

както пред пропаст, момиче?

По-добре с тебе в пъкъла,

вместо в рая самичък...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gOra (Жанета)

"...вричането на сляпо
е стомна пукната."
Kолко си прав!... Само колко си прав!...

2011-11-22T11:19:22+02:00
katkatkat (Катя)

Ауууу, страхотно !

2011-09-17T02:00:23+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

По-добре е забравата на пукнатините...

2011-09-15T11:23:05+03:00
Melany71 (Светла)

Подкрепям те, пък и аз винаги така се вричам-на сляпо!

2011-09-15T08:56:11+03:00
goredoly (Миглена Цветкова)

!!!

2011-09-14T15:41:19+03:00