Както пред пропаст
И в разгара на лятото
или в зимната скука,
вричането на сляпо
е стомна пукната.
Ще се стича горчилката.
А след миг ще усетим
като куче да се умилква
съдбата в нозете ни.
Да я опощим тогава...
И да прегърнем ревниво
мълвата - пламнала плява -
в съседните ниви.
Да те целуна ли мълком,
както пред пропаст, момиче?
По-добре с тебе в пъкъла,
вместо в рая самичък...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
