Както пред пропаст
И в разгара на лятото
или в зимната скука,
вричането на сляпо
е стомна пукната.
Ще се стича горчилката.
А след миг ще усетим
като куче да се умилква
съдбата в нозете ни.
Да я опощим тогава...
И да прегърнем ревниво
мълвата - пламнала плява -
в съседните ниви.
Да те целуна ли мълком,
както пред пропаст, момиче?
По-добре с тебе в пъкъла,
вместо в рая самичък...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
