13 feb 2007, 3:04

Каква ирония... уж сме се обичали?!?

Poesía

690 0 2

Пак сълзи и грима по лицето се стича
така ли постъпваш, когато обичаш?
А дали изобщо обичаш?

Знам, малки сме още, но, за бога, и аз имам чувства!...
Да нараняваш, мислиш ли, че е изкуство?
Ще се оправим, знам това,
но след всяка сълза остава следа!

Знаеш, че ме притежаваш...
възползваш се от това и ме унищожаваш!
Спри се за малко и помисли...
за всичките изплакани сълзи,
за нелепите глупави кавги...

А уж сме се обичали?!?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Цецитууу (Цецитууу цонева)

мерси много ..за 1-ви път се осмелявам да ги напиша,това ми е любимото мерсии още 1 път

2007-02-13T20:29:10+02:00
manka

Много истинско...Браво

2007-02-13T07:16:55+02:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0