13.02.2007 г., 3:04

Каква ирония... уж сме се обичали?!?

696 0 2
Пак сълзи и грима по лицето се стича
така ли постъпваш, когато обичаш?
А дали изобщо обичаш?

Знам, малки сме още, но, за бога, и аз имам чувства!...
Да нараняваш, мислиш ли, че е изкуство?
Ще се оправим, знам това,
но след всяка сълза остава следа!

Знаеш, че ме притежаваш...
възползваш се от това и ме унищожаваш!
Спри се за малко и помисли...
за всичките изплакани сълзи,
за нелепите глупави кавги...

            А уж сме се обичали?!?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цецитууу цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мерси много ..за 1-ви път се осмелявам да ги напиша,това ми е любимото мерсии още 1 път
  • Много истинско...Браво

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...