Feb 13, 2007, 3:04 AM

Каква ирония... уж сме се обичали?!?

  Poetry
695 0 2
Пак сълзи и грима по лицето се стича
така ли постъпваш, когато обичаш?
А дали изобщо обичаш?

Знам, малки сме още, но, за бога, и аз имам чувства!...
Да нараняваш, мислиш ли, че е изкуство?
Ще се оправим, знам това,
но след всяка сълза остава следа!

Знаеш, че ме притежаваш...
възползваш се от това и ме унищожаваш!
Спри се за малко и помисли...
за всичките изплакани сълзи,
за нелепите глупави кавги...

            А уж сме се обичали?!?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цецитууу цонева All rights reserved.

Comments

Comments

  • мерси много ..за 1-ви път се осмелявам да ги напиша,това ми е любимото мерсии още 1 път
  • Много истинско...Браво

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...