20 dic 2018, 13:35

Какви сме, Боже, християни

  Poesía » Civil
885 1 0

 

Аз хората от моя край,

не бих нарекъл християни,

мечтаят за небесен Рай,

но все я карат "както стане".

 

Не ходят в църквата почти,

не знаят свещи как се палят,

но щом ги нещо заболи,

на светците с хъс се свалят.

 

И чух дори един от нас,

без поп как рожбата кръщава.

Избрал в деня най-ранен час,

от сечника му име дава.

 

Но правят ли във  селото курбан

без ред се тикат да похапнат,

а ножа щом е в тях опрян,

"светците" от молбите ахват!

 

Доколкото нещата знам,

ний от кръщенка до опело,

не влизаме във черквовен храм -

и така живеем смело.

 

Такъв е нашия народ.

Това е неговата вяра.

Той с Господа е във развод,

в тепегьозлъка мяра няма!

 

В тоталитарния капан

живяхме като антихристи

и още си вървим натам,

със батюшките комунисти!

 

19.10.2017г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...