Dec 20, 2018, 1:35 PM

Какви сме, Боже, християни

  Poetry » Civic
887 1 0

 

Аз хората от моя край,

не бих нарекъл християни,

мечтаят за небесен Рай,

но все я карат "както стане".

 

Не ходят в църквата почти,

не знаят свещи как се палят,

но щом ги нещо заболи,

на светците с хъс се свалят.

 

И чух дори един от нас,

без поп как рожбата кръщава.

Избрал в деня най-ранен час,

от сечника му име дава.

 

Но правят ли във  селото курбан

без ред се тикат да похапнат,

а ножа щом е в тях опрян,

"светците" от молбите ахват!

 

Доколкото нещата знам,

ний от кръщенка до опело,

не влизаме във черквовен храм -

и така живеем смело.

 

Такъв е нашия народ.

Това е неговата вяра.

Той с Господа е във развод,

в тепегьозлъка мяра няма!

 

В тоталитарния капан

живяхме като антихристи

и още си вървим натам,

със батюшките комунисти!

 

19.10.2017г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...