Аз хората от моя край,

не бих нарекъл християни,

мечтаят за небесен Рай,

но все я карат "както стане".

Не ходят в църквата почти,

не знаят свещи как се палят,

но щом ги нещо заболи,

на светците с хъс се свалят.

И чух дори един от нас,

без поп как рожбата кръщава.

Избрал в деня най-ранен час,

от сечника му име дава.

Но правят ли във  селото курбан

без ред се тикат да похапнат,

а ножа щом е в тях опрян,

"светците" от молбите ахват!

Доколкото нещата знам,

ний от кръщенка до опело,

не влизаме във черквовен храм -

и така живеем смело.

Такъв е нашия народ.

Това е неговата вяра.

Той с Господа е във развод,

в тепегьозлъка мяра няма!

В тоталитарния капан

живяхме като антихристи

и още си вървим натам,

със батюшките комунисти!

19.10.2017г. София