9 dic 2016, 16:46

Какви времена

478 0 7

Бездомен самотник спря под старата стряха.

Морският бриз промени лицето на бедняка.

Гладен, жаден, премръзнал гледаше само минувачите.

В този шумен и студен град броди и търси помощ.

Забравил за  красотите на живота, приятелите и своя живот.

Съдба!  Какви времена! Нима се връща времето на Гаврош?

Витрини със своя блясък.

За него угаснали са светлините, угаснала е вярата.

Гледам и се питам?

В какво време живеем?

Защо ги наричаме просяци?

А кой ги направи такива?

Моята мисъл пътува с бездомника!

Неудобна  е меката постеля вечер.

Какви времена?

Разкъсат от болка душата ми ранена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Еси за коментара
  • Повечето хора не се замислят. Просто ги отминават. Сякаш не съществуват. Поздравления, Йонче!
  • Благодаря ти Руми. Лек ден мила
  • "В какво време живеем?
    Защо ги наричаме просяци?
    А кой ги направи такива?"

    Йонка, поздравявам те за твоята съпричастност към съдбата на тези клети души!
  • "Човек за човека е вълк!" /Джон Лок/. Затова е хубаво да знаеш, че има съпричастност у поетите към тежката съдба на клошари и скитници. Към просяците, на които злата съдба е отнела дом и огнище. Чудесно е, че се сещаш за тях, Йонка, а още по-чудесно е, че пишеш за тях. Наистина: "Неудобна е меката постеля вечер." Да така е: "Чистата съвест е най-меката постеля" /Публилий Сир/. Оценявам високо написаното.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...