9 dic 2016, 16:46

Какви времена

486 0 7

Бездомен самотник спря под старата стряха.

Морският бриз промени лицето на бедняка.

Гладен, жаден, премръзнал гледаше само минувачите.

В този шумен и студен град броди и търси помощ.

Забравил за  красотите на живота, приятелите и своя живот.

Съдба!  Какви времена! Нима се връща времето на Гаврош?

Витрини със своя блясък.

За него угаснали са светлините, угаснала е вярата.

Гледам и се питам?

В какво време живеем?

Защо ги наричаме просяци?

А кой ги направи такива?

Моята мисъл пътува с бездомника!

Неудобна  е меката постеля вечер.

Какви времена?

Разкъсат от болка душата ми ранена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Еси за коментара
  • Повечето хора не се замислят. Просто ги отминават. Сякаш не съществуват. Поздравления, Йонче!
  • Благодаря ти Руми. Лек ден мила
  • "В какво време живеем?
    Защо ги наричаме просяци?
    А кой ги направи такива?"

    Йонка, поздравявам те за твоята съпричастност към съдбата на тези клети души!
  • "Човек за човека е вълк!" /Джон Лок/. Затова е хубаво да знаеш, че има съпричастност у поетите към тежката съдба на клошари и скитници. Към просяците, на които злата съдба е отнела дом и огнище. Чудесно е, че се сещаш за тях, Йонка, а още по-чудесно е, че пишеш за тях. Наистина: "Неудобна е меката постеля вечер." Да така е: "Чистата съвест е най-меката постеля" /Публилий Сир/. Оценявам високо написаното.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...