yankova41 (Йонка Янкова) yankova41 (Йонка Янкова)
8 580
Dec 9, 2016, 4:46 PM

Какви времена

474 0 7

Бездомен самотник спря под старата стряха.

Морският бриз промени лицето на бедняка.

Гладен, жаден, премръзнал гледаше само минувачите.

В този шумен и студен град броди и търси помощ.

Забравил за  красотите на живота, приятелите и своя живот.

Съдба!  Какви времена! Нима се връща времето на Гаврош?

Витрини със своя блясък.

За него угаснали са светлините, угаснала е вярата.

Гледам и се питам?

В какво време живеем?

Защо ги наричаме просяци?

А кой ги направи такива?

Моята мисъл пътува с бездомника!

Неудобна  е меката постеля вечер.

Какви времена?

Разкъсат от болка душата ми ранена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • yankova41 (Йонка Янкова)
    yankova41 (Йонка Янкова)
    Благодаря ти Еси за коментара
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Повечето хора не се замислят. Просто ги отминават. Сякаш не съществуват. Поздравления, Йонче!
  • yankova41 (Йонка Янкова)
    yankova41 (Йонка Янкова)
    Благодаря ти Руми. Лек ден мила
  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    "В какво време живеем?
    Защо ги наричаме просяци?
    А кой ги направи такива?"

    Йонка, поздравявам те за твоята съпричастност към съдбата на тези клети души!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    "Човек за човека е вълк!" /Джон Лок/. Затова е хубаво да знаеш, че има съпричастност у поетите към тежката съдба на клошари и скитници. Към просяците, на които злата съдба е отнела дом и огнище. Чудесно е, че се сещаш за тях, Йонка, а още по-чудесно е, че пишеш за тях. Наистина: "Неудобна е меката постеля вечер." Да така е: "Чистата съвест е най-меката постеля" /Публилий Сир/. Оценявам високо написаното.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0