Какви времена

Поэзия » Свободный стих

480 0 7

Бездомен самотник спря под старата стряха.

Морският бриз промени лицето на бедняка.

Гладен, жаден, премръзнал гледаше само минувачите.

В този шумен и студен град броди и търси помощ.

Забравил за красотите на живота, приятелите и своя живот.

Съдба! Какви времена! Нима се връща времето на Гаврош?

Витрини със своя блясък.

За него угаснали са светлините, угаснала е вярата.

Гледам и се питам?

В какво време живеем?

Защо ги наричаме просяци?

А кой ги направи такива?

Моята мисъл пътува с бездомника!

Неудобна е меката постеля вечер.

Какви времена?

Разкъсат от болка душата ми ранена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

yankova41 (Йонка Янкова)

Благодаря ти Еси за коментара

2017-03-03T23:12:22+02:00
Веси_Еси (Еси)

Повечето хора не се замислят. Просто ги отминават. Сякаш не съществуват. Поздравления, Йонче!

2016-12-10T19:06:43+02:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Благодаря ти Руми. Лек ден мила

2016-12-10T12:12:28+02:00
rumbic (Руми)

"В какво време живеем?
Защо ги наричаме просяци?
А кой ги направи такива?"

Йонка, поздравявам те за твоята съпричастност към съдбата на тези клети души!

2016-12-10T11:16:54+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"Човек за човека е вълк!" /Джон Лок/. Затова е хубаво да знаеш, че има съпричастност у поетите към тежката съдба на клошари и скитници. Към просяците, на които злата съдба е отнела дом и огнище. Чудесно е, че се сещаш за тях, Йонка, а още по-чудесно е, че пишеш за тях. Наистина: "Неудобна е меката постеля вечер." Да така е: "Чистата съвест е най-меката постеля" /Публилий Сир/. Оценявам високо написаното.

2016-12-10T00:43:05+02:00