yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
9 дек. 2016 г., 16:46

Какви времена 

  Поэзия » Свободный стих
284 0 7

Бездомен самотник спря под старата стряха.

Морският бриз промени лицето на бедняка.

Гладен, жаден, премръзнал гледаше само минувачите.

В този шумен и студен град броди и търси помощ.

Забравил за  красотите на живота, приятелите и своя живот.

Съдба!  Какви времена! Нима се връща времето на Гаврош?

Витрини със своя блясък.

За него угаснали са светлините, угаснала е вярата.

Гледам и се питам?

В какво време живеем?

Защо ги наричаме просяци?

А кой ги направи такива?

Моята мисъл пътува с бездомника!

Неудобна  е меката постеля вечер.

Какви времена?

Разкъсат от болка душата ми ранена.

© Йонка Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти Еси за коментара
  • Повечето хора не се замислят. Просто ги отминават. Сякаш не съществуват. Поздравления, Йонче!
  • Благодаря ти Руми. Лек ден мила
  • "В какво време живеем?
    Защо ги наричаме просяци?
    А кой ги направи такива?"

    Йонка, поздравявам те за твоята съпричастност към съдбата на тези клети души!
  • "Човек за човека е вълк!" /Джон Лок/. Затова е хубаво да знаеш, че има съпричастност у поетите към тежката съдба на клошари и скитници. Към просяците, на които злата съдба е отнела дом и огнище. Чудесно е, че се сещаш за тях, Йонка, а още по-чудесно е, че пишеш за тях. Наистина: "Неудобна е меката постеля вечер." Да така е: "Чистата съвест е най-меката постеля" /Публилий Сир/. Оценявам високо написаното.
  • Благодаря ти Силве за коментара
  • Да,за съжаление нищо не се е променило...Въпреки свръх производството,въпреки залежите на храна и дрехи, светът си остава едно безсърдечно място.Харесах стиха ти Йонче!
Предложения
: ??:??