Бездомен самотник спря под старата стряха.
Морският бриз промени лицето на бедняка.
Гладен, жаден, премръзнал гледаше само минувачите.
В този шумен и студен град броди и търси помощ.
Забравил за красотите на живота, приятелите и своя живот.
Съдба! Какви времена! Нима се връща времето на Гаврош?
Витрини със своя блясък.
За него угаснали са светлините, угаснала е вярата.
Гледам и се питам?
В какво време живеем?
Защо ги наричаме просяци?
А кой ги направи такива? ...