9.12.2016 г., 16:46

Какви времена

477 0 7

Бездомен самотник спря под старата стряха.

Морският бриз промени лицето на бедняка.

Гладен, жаден, премръзнал гледаше само минувачите.

В този шумен и студен град броди и търси помощ.

Забравил за  красотите на живота, приятелите и своя живот.

Съдба!  Какви времена! Нима се връща времето на Гаврош?

Витрини със своя блясък.

За него угаснали са светлините, угаснала е вярата.

Гледам и се питам?

В какво време живеем?

Защо ги наричаме просяци?

А кой ги направи такива?

Моята мисъл пътува с бездомника!

Неудобна  е меката постеля вечер.

Какви времена?

Разкъсат от болка душата ми ранена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Еси за коментара
  • Повечето хора не се замислят. Просто ги отминават. Сякаш не съществуват. Поздравления, Йонче!
  • Благодаря ти Руми. Лек ден мила
  • "В какво време живеем?
    Защо ги наричаме просяци?
    А кой ги направи такива?"

    Йонка, поздравявам те за твоята съпричастност към съдбата на тези клети души!
  • "Човек за човека е вълк!" /Джон Лок/. Затова е хубаво да знаеш, че има съпричастност у поетите към тежката съдба на клошари и скитници. Към просяците, на които злата съдба е отнела дом и огнище. Чудесно е, че се сещаш за тях, Йонка, а още по-чудесно е, че пишеш за тях. Наистина: "Неудобна е меката постеля вечер." Да така е: "Чистата съвест е най-меката постеля" /Публилий Сир/. Оценявам високо написаното.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...