23 ene 2019, 0:34

Какво да ви кажа

  Poesía
593 4 6

Какво да ви кажа за моя живот.!

Аз, вечно се боря с тази моя съдба.

Защо животът е вечна борба?

Защо не можем да живеем сами и без любов?

Поставям си невидими бариери, които

винаги остават в съзнанието ми...

Пазейки живота си от толкова много злоба

и предателства...,че дори забравям да бъда

себе си скрита под маската и

ролята на пиесата в живота.

И ето вече не чувствам душата си жива,

все едно е отдалечена на светлини години

                                                         от всичко,

което ме заобикаля...

Все едно е влязла в окото на бурята,

преди да се разрази и да опустоши

всичко пред себе си...

А някъде там в тишината на нощта,

поглеждам плахо звездите...

И си казвам:защо не променим този свят...

И ето неродени мечтите днес при мене долитат...

От самото сърце на вселената...

Аз, искам да ви кажа:

бъдете себе си - обичайте живота

и помнете, че любовта отваря всички врати...

 

Из"Вълшебно измерение"2017

Катя Джамова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Веси, благодаря ти!
  • Присъединявам се към коментарите и те поздравявам, Кате!
  • Стойчо, благодаря ти!Продължавам да бъда себе си!
    Илиана, благодаря ти за топлината и хубавите пожелания!
    Младене, много ми хареса коментара ти!Благодаря ти!
    Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!
  • Да се борим със съдбата ни е отредено от рождение. В тази борба ние израстваме, за да се научим да отстояваме себе си. А също и да формираме себе си докрай в този живот. Хубави разсъждения правиш, Катя. Те са неразривно свързани с дълбокия смисъл на нещата!
  • Ако не сме себе си, какво ще сме и защо ще сме?! Благодаря за удоволствието да прочета,Катя! Нека ти е изумрудено щастливо!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...