23.01.2019 г., 0:34

Какво да ви кажа

586 4 6

Какво да ви кажа за моя живот.!

Аз, вечно се боря с тази моя съдба.

Защо животът е вечна борба?

Защо не можем да живеем сами и без любов?

Поставям си невидими бариери, които

винаги остават в съзнанието ми...

Пазейки живота си от толкова много злоба

и предателства...,че дори забравям да бъда

себе си скрита под маската и

ролята на пиесата в живота.

И ето вече не чувствам душата си жива,

все едно е отдалечена на светлини години

                                                         от всичко,

което ме заобикаля...

Все едно е влязла в окото на бурята,

преди да се разрази и да опустоши

всичко пред себе си...

А някъде там в тишината на нощта,

поглеждам плахо звездите...

И си казвам:защо не променим този свят...

И ето неродени мечтите днес при мене долитат...

От самото сърце на вселената...

Аз, искам да ви кажа:

бъдете себе си - обичайте живота

и помнете, че любовта отваря всички врати...

 

Из"Вълшебно измерение"2017

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Веси, благодаря ти!
  • Присъединявам се към коментарите и те поздравявам, Кате!
  • Стойчо, благодаря ти!Продължавам да бъда себе си!
    Илиана, благодаря ти за топлината и хубавите пожелания!
    Младене, много ми хареса коментара ти!Благодаря ти!
    Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!
  • Да се борим със съдбата ни е отредено от рождение. В тази борба ние израстваме, за да се научим да отстояваме себе си. А също и да формираме себе си докрай в този живот. Хубави разсъждения правиш, Катя. Те са неразривно свързани с дълбокия смисъл на нещата!
  • Ако не сме себе си, какво ще сме и защо ще сме?! Благодаря за удоволствието да прочета,Катя! Нека ти е изумрудено щастливо!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...