Jan 23, 2019, 12:34 AM

Какво да ви кажа

  Poetry
583 4 6

Какво да ви кажа за моя живот.!

Аз, вечно се боря с тази моя съдба.

Защо животът е вечна борба?

Защо не можем да живеем сами и без любов?

Поставям си невидими бариери, които

винаги остават в съзнанието ми...

Пазейки живота си от толкова много злоба

и предателства...,че дори забравям да бъда

себе си скрита под маската и

ролята на пиесата в живота.

И ето вече не чувствам душата си жива,

все едно е отдалечена на светлини години

                                                         от всичко,

което ме заобикаля...

Все едно е влязла в окото на бурята,

преди да се разрази и да опустоши

всичко пред себе си...

А някъде там в тишината на нощта,

поглеждам плахо звездите...

И си казвам:защо не променим този свят...

И ето неродени мечтите днес при мене долитат...

От самото сърце на вселената...

Аз, искам да ви кажа:

бъдете себе си - обичайте живота

и помнете, че любовта отваря всички врати...

 

Из"Вълшебно измерение"2017

Катя Джамова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Веси, благодаря ти!
  • Присъединявам се към коментарите и те поздравявам, Кате!
  • Стойчо, благодаря ти!Продължавам да бъда себе си!
    Илиана, благодаря ти за топлината и хубавите пожелания!
    Младене, много ми хареса коментара ти!Благодаря ти!
    Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!
  • Да се борим със съдбата ни е отредено от рождение. В тази борба ние израстваме, за да се научим да отстояваме себе си. А също и да формираме себе си докрай в този живот. Хубави разсъждения правиш, Катя. Те са неразривно свързани с дълбокия смисъл на нещата!
  • Ако не сме себе си, какво ще сме и защо ще сме?! Благодаря за удоволствието да прочета,Катя! Нека ти е изумрудено щастливо!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...