Jan 23, 2019, 12:34 AM

Какво да ви кажа

  Poetry
588 4 6

Какво да ви кажа за моя живот.!

Аз, вечно се боря с тази моя съдба.

Защо животът е вечна борба?

Защо не можем да живеем сами и без любов?

Поставям си невидими бариери, които

винаги остават в съзнанието ми...

Пазейки живота си от толкова много злоба

и предателства...,че дори забравям да бъда

себе си скрита под маската и

ролята на пиесата в живота.

И ето вече не чувствам душата си жива,

все едно е отдалечена на светлини години

                                                         от всичко,

което ме заобикаля...

Все едно е влязла в окото на бурята,

преди да се разрази и да опустоши

всичко пред себе си...

А някъде там в тишината на нощта,

поглеждам плахо звездите...

И си казвам:защо не променим този свят...

И ето неродени мечтите днес при мене долитат...

От самото сърце на вселената...

Аз, искам да ви кажа:

бъдете себе си - обичайте живота

и помнете, че любовта отваря всички врати...

 

Из"Вълшебно измерение"2017

Катя Джамова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Веси, благодаря ти!
  • Присъединявам се към коментарите и те поздравявам, Кате!
  • Стойчо, благодаря ти!Продължавам да бъда себе си!
    Илиана, благодаря ти за топлината и хубавите пожелания!
    Младене, много ми хареса коментара ти!Благодаря ти!
    Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!
  • Да се борим със съдбата ни е отредено от рождение. В тази борба ние израстваме, за да се научим да отстояваме себе си. А също и да формираме себе си докрай в този живот. Хубави разсъждения правиш, Катя. Те са неразривно свързани с дълбокия смисъл на нещата!
  • Ако не сме себе си, какво ще сме и защо ще сме?! Благодаря за удоволствието да прочета,Катя! Нека ти е изумрудено щастливо!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....