5 jun 2013, 13:18

Какво делим под общото небе?

624 0 5

Какво делим под общото небе?

Не сме ли всички Божии творения?

В гонитба да открием светове,

намираме все същите съмнения.

 

В копнеж да надделеем с мисълта,

че повече умеем да обичаме,

че можем, знаем как насред нощта

със думи светлината да обличаме.

 

В стремеж да стигнем бързо до върха,

измисляме си път към висините.

Готови сме на всичко за целта,

дори и с риск да ослепим очите.

 

Забравили за правда и морал.

Облечени в житейските доспехи,

отмятаме кой взел и кой е дал

по стълбата наречена успехи.

 

А вътре, в нас, душата ни крещи

до дъно изнурена, зажадняла

за капка обич и за стрък мечти,

разкъсвана и все пак... оцеляла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...