5 июн. 2013 г., 13:18

Какво делим под общото небе?

631 0 5

Какво делим под общото небе?

Не сме ли всички Божии творения?

В гонитба да открием светове,

намираме все същите съмнения.

 

В копнеж да надделеем с мисълта,

че повече умеем да обичаме,

че можем, знаем как насред нощта

със думи светлината да обличаме.

 

В стремеж да стигнем бързо до върха,

измисляме си път към висините.

Готови сме на всичко за целта,

дори и с риск да ослепим очите.

 

Забравили за правда и морал.

Облечени в житейските доспехи,

отмятаме кой взел и кой е дал

по стълбата наречена успехи.

 

А вътре, в нас, душата ни крещи

до дъно изнурена, зажадняла

за капка обич и за стрък мечти,

разкъсвана и все пак... оцеляла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...