Какво делим под общото небе?
Не сме ли всички Божии творения?
В гонитба да открием светове,
намираме все същите съмнения.
В копнеж да надделеем с мисълта,
че повече умеем да обичаме,
че можем, знаем как насред нощта
със думи светлината да обличаме.
В стремеж да стигнем бързо до върха,
измисляме си път към висините.
Готови сме на всичко за целта,
дори и с риск да ослепим очите.
Забравили за правда и морал.
Облечени в житейските доспехи,
отмятаме кой взел и кой е дал
по стълбата наречена успехи.
А вътре, в нас, душата ни крещи
до дъно изнурена, зажадняла
за капка обич и за стрък мечти,
разкъсвана и все пак... оцеляла.
© Ивелина Георгиева Все права защищены