Jun 5, 2013, 1:18 PM

Какво делим под общото небе?

622 0 5

Какво делим под общото небе?

Не сме ли всички Божии творения?

В гонитба да открием светове,

намираме все същите съмнения.

 

В копнеж да надделеем с мисълта,

че повече умеем да обичаме,

че можем, знаем как насред нощта

със думи светлината да обличаме.

 

В стремеж да стигнем бързо до върха,

измисляме си път към висините.

Готови сме на всичко за целта,

дори и с риск да ослепим очите.

 

Забравили за правда и морал.

Облечени в житейските доспехи,

отмятаме кой взел и кой е дал

по стълбата наречена успехи.

 

А вътре, в нас, душата ни крещи

до дъно изнурена, зажадняла

за капка обич и за стрък мечти,

разкъсвана и все пак... оцеляла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...