valiordanov (Валентин Йорданов)
1824 1469
21 sept 2007, 9:42

КАКВО Е ДЪЖДА 

  Poesía
1166 0 15
Небето се разплака като мама.
Сълзите му попиваха във мен.
Една се спря на бузата. Остана.
Почувствах се от нея осълзен.

Дали не искаше да каже нещо
на своето пораснало дете?
Усетих я хем нежна, хем гореща,
прекрасна като майчино сърце.

Защо сълза? Въпросът ме задави.
Вземах я леко, сложих я в ръка.
Дали със майчината мъка ще се справя?
А мъка ли е нейната сълза?

Сълза е мама и като обича.
Душата ми от щастие запя...
Небето със любов над мен се стича,
а след това протяга и... дъга.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??