valiordanov (Валентин Йорданов)
1824 1469
Sep 21, 2007, 9:42 AM

КАКВО Е ДЪЖДА 

  Poetry
1165 0 15
Небето се разплака като мама.
Сълзите му попиваха във мен.
Една се спря на бузата. Остана.
Почувствах се от нея осълзен.

Дали не искаше да каже нещо
на своето пораснало дете?
Усетих я хем нежна, хем гореща,
прекрасна като майчино сърце.

Защо сълза? Въпросът ме задави.
Вземах я леко, сложих я в ръка.
Дали със майчината мъка ще се справя?
А мъка ли е нейната сълза?

Сълза е мама и като обича.
Душата ми от щастие запя...
Небето със любов над мен се стича,
а след това протяга и... дъга.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??