КАКВО Е ДЪЖДА
Небето се разплака като мама.
Сълзите му попиваха във мен.
Една се спря на бузата. Остана.
Почувствах се от нея осълзен.
Дали не искаше да каже нещо
на своето пораснало дете?
Усетих я хем нежна, хем гореща,
прекрасна като майчино сърце.
Защо сълза? Въпросът ме задави.
Вземах я леко, сложих я в ръка.
Дали със майчината мъка ще се справя?
А мъка ли е нейната сълза?
Сълза е мама и като обича.
Душата ми от щастие запя...
Небето със любов над мен се стича,
а след това протяга и... дъга.
Сълзите му попиваха във мен.
Една се спря на бузата. Остана.
Почувствах се от нея осълзен.
Дали не искаше да каже нещо
на своето пораснало дете?
Усетих я хем нежна, хем гореща,
прекрасна като майчино сърце.
Защо сълза? Въпросът ме задави.
Вземах я леко, сложих я в ръка.
Дали със майчината мъка ще се справя?
А мъка ли е нейната сълза?
Сълза е мама и като обича.
Душата ми от щастие запя...
Небето със любов над мен се стича,
а след това протяга и... дъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
