10 dic 2018, 1:13

Какво е старост?

  Poesía » Otra
2.6K 14 51

       Какво е старост?

 

      Старост е, когато си изсъхнал като клечка,
      движения – ограничени, мозък – доста равен.
      Да ти е студено, дори и пред бумтяща печка,
      погледът – безизразен, рефлекс – забавен!
      
      Сам,дори и между другите седиш. Лежиш.
      Миналото помниш, а забравяш, че си ял...
      Преселени в безкрая са акраните. Тъжиш.
      Малко се говори с теб... Дори не ти е жал!

 

      Ала има старост (зарад' многото години),
      но със поглед – повече от адекватен,
      с бистър ум, ръце, крака – все още силни,
      събеседник на различни теми. И приятен!

 

      Много са интересите му, чете, езици знае
      и на компютър също чати най-редовно,
      дори стихове възможно е понякога да вае,
      а за веселба е винаги в готовност!...

 

      Не бива да поставяте еднакъв знаменател,
      еднакво да се отнасяте със двата вида!
      На първия помагайте, бъдете доброжелател,
      на втория – приятел само – не му стига!

 

      Използвайте ума му, уважавайте делата,
      признайте му, че нещо бил е и още става!
      И той ще е щастлив, ще ви е пръв приятел
      и няма тъй болезнено да остарява!!

     

       Защото всичките за там сме се запътили!

         10.12.2018

 

    

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Скъпа! Пак прочетох! Ти си от втория вид! Видно е, че не си самотна. Много, много те харесвам! В сърцето си ми! Жалко, че животът ме върти на бързи обороти. Нямам време дори да боледувам! Но това не е лошо! Искам да остаряеам като теб! Като катедрала! Гуш, Иржи!
  • Благодаря за хубавите думи, Златка, и аз мисля, че не съм от "клечките", но все някога ще стана и като ония, които "които забравят какво са яли" но помнят минали събития! А то ако прочетеш разказите ми, все са спомени от миналото! Не вярвам да съм започнала тоя период и ще се боря против него....Ха- ха! Обичам да се смея на себе си!
  • Мила Ирина, старостта е привилегия, за онези, чиито очи, души и сърца не остаряват, такива... като теб!
  • Благодаря ти,Краси,много ми е приятно присъствието ти.Представяш ли си,имам даже едно-две любовни стиха!Но само опити,изпитвам неудобство,дори да коментирам вашите такива!От хумора се забавлявам и аз самата и така придобивам тонуса си...
  • Остаряването на тялото няма общо с остаряването на духа... или поне са малко пресечните им точки..Много хубав стих, Иржи!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...