10 дек. 2018 г., 01:13

Какво е старост? 

  Поэзия » Другая
1877 14 52

       Какво е старост?

 

      Старост е, когато си изсъхнал като клечка,
      движения – ограничени, мозък – доста равен.
      Да ти е студено, дори и пред бумтяща печка,
      погледът – безизразен, рефлекс – забавен!
      
      Сам,дори и между другите седиш. Лежиш.
      Миналото помниш, а забравяш, че си ял...
      Преселени в безкрая са акраните. Тъжиш.
      Малко се говори с теб... Дори не ти е жал!

 

      Ала има старост (зарад' многото години),
      но със поглед – повече от адекватен,
      с бистър ум, ръце, крака – все още силни,
      събеседник на различни теми. И приятен!

 

      Много са интересите му, чете, езици знае
      и на компютър също чати най-редовно,
      дори стихове възможно е понякога да вае,
      а за веселба е винаги в готовност!...

 

      Не бива да поставяте еднакъв знаменател,
      еднакво да се отнасяте със двата вида!
      На първия помагайте, бъдете доброжелател,
      на втория – приятел само – не му стига!

 

      Използвайте ума му, уважавайте делата,
      признайте му, че нещо бил е и още става!
      И той ще е щастлив, ще ви е пръв приятел
      и няма тъй болезнено да остарява!!

     

       Защото всичките за там сме се запътили!

         10.12.2018

 

    

 

© Ирина Филипова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Скъпа! Пак прочетох! Ти си от втория вид! Видно е, че не си самотна. Много, много те харесвам! В сърцето си ми! Жалко, че животът ме върти на бързи обороти. Нямам време дори да боледувам! Но това не е лошо! Искам да остаряеам като теб! Като катедрала! Гуш, Иржи!
  • Благодаря за хубавите думи, Златка, и аз мисля, че не съм от "клечките", но все някога ще стана и като ония, които "които забравят какво са яли" но помнят минали събития! А то ако прочетеш разказите ми, все са спомени от миналото! Не вярвам да съм започнала тоя период и ще се боря против него....Ха- ха! Обичам да се смея на себе си!
  • Мила Ирина, старостта е привилегия, за онези, чиито очи, души и сърца не остаряват, такива... като теб!
  • Благодаря ти,Краси,много ми е приятно присъствието ти.Представяш ли си,имам даже едно-две любовни стиха!Но само опити,изпитвам неудобство,дори да коментирам вашите такива!От хумора се забавлявам и аз самата и така придобивам тонуса си...
  • Остаряването на тялото няма общо с остаряването на духа... или поне са малко пресечните им точки..Много хубав стих, Иржи!
  • Нормално е. Всички имаме нужда от гуш! Така, че... Гуш, Иржи!
  • Сякаш виждаш невидимото,Марги!Наистина цял живот към била нещо като душеприказчик в трудни моменти на всеки,,а това "сгуши" звучи толкова топло и миличко и вярно!Но сега,май и аз имам нужда от това доста често!
  • Ако някой има нужда да се сгуши, то най-добре да е до теб!
  • Каква е тая приятна изненада,Марги!....Моите произведения са ката фойервергите-лумват,за миг правят веселбата на страницата ми/това сте вие/ и ...изгасват!Почти никога не ме "вадят" от дълбокото и ..ме забравят,но аз не се сърдя,толкова сме много и се затапваме,а и аз вече съм получила полагаемото внимание!Но много се радвам,когато някой "ме изрови",дори си препрочитам по този повод всички коментари...Благодаря ти!
  • Иржи! Остани си в това състояние адекватно! Изхвърли зад рамо тежки мисли безвъзвратно! Когато мислите са млади и духът е млад! Не ти е време за лютеници, мармалади! Време ти е да доизкачиш върхът! Отказаха се много млади! А ти не спираш! Все вървиш! Нямаш време да тъжиш! Нагоре трябва да продължиш!
  • Благодаря,Лидия,толкова си млада,а виждам допирни точки в коментарите ти/не към мен точно,а въобще/!Стараеш се да анализираш,да покажеш какво те е впечатлило или докоснало.Това аз уважавам много!...
  • Иржи, добър анализ си направила за двата вида старост. И си го подкрепила с факти " погледът – безизразен, рефлекс – забавен"...Но ти определено никога няма да бъдеш "старица", защото душата ти е като малка волна птица. Има хора, които красиво стареят. Те са като мушмулите- колкото повече угниват, стават все по- вкусни.И ти си такова мушмулче! Браво!
  • Бог си знае работата! Подсказва!
  • Марги,и,и-днес времето ми влияе на психиката,а ти,как разбра и дойде тъкмо навреме?Безкрайно ти благодаря,а без да се надценявам,щом съм между вас,значи съм от вторите...И аз не си вярвам на годините,а и те нямат значение,щом сърцето е младо....
  • Иржи! Ти със сигурност си от вторите! Ако някой те пренебрегва, не знае какво губи! Желая ти много години в същата форма!
  • Благодаря,Елена!Младите пишат за любов,старите/!!/ - за старост!Важното е,да се бутат у шамарите и да подържат тонуса си!!Честита Коледа и щастлива Нова година!
  • Ще се присъединя към Миночка.
    Поздравления за хубавия и оригинален стих!
    Честита Коледа, Иржи!
  • Благодаря,Миночка,че ме посети и ти хареса моя стих!Приятни празници!
  • Прекрасен начин,за описване на старостта!Много ми хареса!
  • Благодаря,Васе, и за хубавите думи за стиха ми и топлото отношение към мен....Това ми дава тонус!
  • Колко истини открих в този стих! Майка ми си отиде на 88год, сякаш нея си описала Иржи! Има хора и на сто, които са още подвижни, нужни, полезни, жизнени.. Чест е за мен да си ми приятел!
  • Аз ти благодар,Доче,за хубавите думи и сравнение!Аз вече много казах по-долу за "младежкото"ми чувство и дух,даже малко ме е срам от тях,но не лъжа!Е,старая се да спазвам малко приличие,когато се "бутам" между младите,освен когато искам да направя веселба....
  • Относно възрастта, известно е отдавна
    не важно е на колко си,(съвсем по календара)
    а туй на колко чувстваш се е видимо и важно.
    А колкото от себе си все по-вече раздаваш
    все по-малко цървул ще си, и все по-катедрала...

    Не че казах нещо ново де Но благодаря за удоволствието!
  • Благодаря,Руми и аз ти се радвам да те видя и за хубавите думи!Всички вие ми давате тонуса и в такива моменти забравям колко съм далече и по възраст от вас и по можене...Прегръщам те и ти желая слънчев ден,какъвто е в момента тук при мен!
  • Ето ме и мен, най-сетне, мила Иржи! Прочетох стихотворението ти почти веднага след публикуването му и естествено, много се забавлявах! Сега съм тук, за да ти кажа, че не съм виждала толкова млад по душа човек дори и в младеж! Има време за всичко, но човек трябва да умее да се радва на живота, без значение възрастта! Сърдечен поздрав!
  • Жалко,че не сте ме разбрали.
  • Извинявам се,Даша,първо не разбрах въпроса и го оставих да помисля и така го пропуснах...
  • Аз също се надявам всеки да си получи заслуженото. Но вие не ми отговорихте на въпроса? Тяхното заслужено какво е, м?
  • О,Люси,отдавна не съм те виждала,много се радвам!Ти си още далееееече от тая категория,но когато дойде времето,със сигурно ще си от втората група!Заслужено!А тия със ужасните следи....надявам се,ще си получат и тяхното заслужено....
  • Много хубаво си ги описала Иржи! Дано сме от тези...неуморните и положителни. Някой беше писал, че всеки оставя някаква следа, достойна за уважение, но аз не мисля така. Някои хора оставят ужасни следи след себе си... на разруха и оскърбления.
  • "Доброжелател" Каква хубава дума, нали.
    А ония, които ти ровят в компютъра как се наричат дали може да ми кажете?
  • Благодаря,Таня,права си!Нито годините,нито среброто са причина да се притесняваме!Ако поживеем повече,а съхраним ума и душата си,трябва да сме щастливи,че ни приемат,защото самотата убива...Затова аз ви се радвам....
  • Хубаво и мило, всеки ще остарее и ще го разбере, че е така! Важното е духът да не остарява, и да твори, пожелавам го на всички от сърце! Среброто в косите е богатство! Весели и творчески празнични дни, Иржи!
  • Исмаиле,да ти кажа право,хич,ама хич не се чувствам нито като катедрала,нито като цървул,т.е.душата ми е смешно млада,дори понякога се вълнувам като младеж...Тук се радвам,когато успея да ви позабавлявам,защото при тия бол хумористи,не е лесно да се "надсмиваме",но не спирам "да се бутам"...Решила съм всеки понеделник рано сутрин да четете нещо ново!Благодаря за високата оценка!
    Благодаря,Рени,ето това ми трябва да каже някой "радвам ти се"...Защото да не мислиш,че не страдам от липса на самочувствие!Много съм несигурна,докато не се появите вие....
  • Иржи, наистина чудесно! Много добре си описала и "двата вида" - радвам ти се, бъди все такава!
  • Един сръбски писател беше казал, че някои хора остаряват като катедрали, а други- като цървули! Иржи, ти си от първите!
  • Благодаря,Ани,че ме посети и за топлите думи...Да,важна е следата и мисля,че тук ние наистина оставяме нещо-творбите ни и трябва да сме щастливи,че го има това място!
    А аз,Юри,не мога да се сравнявам с всички вас нито по разнообразието,нито по моженето,но важното е да съм тук,вие ми давате стимула,че то дух,дух,ама ако няма къде да го покажа....Благодаря от сърце на всички и ако някой има нужда,имам и за подаряване....
    Имам грях към теб,Светличка,не смогвам винаги да обърна внимание и на тези,които искам.Хубав апел ми отправяш,правя го и аз,но вече ще си спомням,че е от теб.Благодаря ти!
    Сега ми е ясно,Руми за какво става дума,но това са слаби характери,а ние,жените сме доста по-силни за такива постъпки/недай,Боже!/
  • Де да можехме всички да сме с твоя младежки дух, Иржи! Поздрави!
  • Живей,празнувай всяка секунда,защото е скъпоценна!
  • Хубаво е, когато човек остарява красиво. Но независимо как се случва това, всеки човек оставя някаква следа след себе си, достойна за уважение. Просто трябва да го видим и да не го забравяме.
    Хубаво послание имат думите ти, Ирджи!
  • Не мила Иржи, относно скачането, имах предвид множеството самоубийства...от отчаяние.от безизходица...от липса на пламък и любов към живота...А ти имаш Дух! За това ти казвам отново - Браво!!!
  • Благодаря,Руми,мислите ти са разумни,особено това за скачането...А аз малко съм припряна за всичко,затова все ближа рани...Благодаря и на всички за "любими".
  • Браво, Иржи! Всички сме се запътили към последната си спирка, но зависи какво правим докато дойде...И най- важно * Да не скачаме в движение, преди да е дошла! Браво, Иржи!!!
  • Душата,Веси,е нещо като мозъка-щом си отиде,значи и теб те няма...И тя е по рождение,не се придобива.Скоро ще публикувам стих по случай Рождения ми ден,в който разказвам как съм "придобила" качествата си/и лоши и добри!/
    Наде,това "обичаме те" е повече от признание на мъж,толкова ме топли,че си го повтарям,повтарям и ми се иска веднага да "нащракам" нещо много,ама много хубаво като твоите...за благодарност!
    Прав си,Влади,радвам се,че теб познавам на живо,но си прав,че от нас зависи да съхраним духа си,въпреки обствоятелствата около нас!Благодаря ти!
    Радвам се ,Милко ,на присъствието на страницата ми,понякога е забавно,дори и от коментарите!
  • Я,колко гости имам на страницата си!Толкова ви обичам,когато забелязвате моите скромни разсъждения в стихотворна форма!!
    Ели,/а и за всички,които мислят така/,аз наистина малко се чувствам като втория прототип....Бях чела някакъв стих,от което помня "със времето във тялото остарявам,ала сърцето ми въобще не ще..."
    Абе,реализъм,Стойчо,ама нали виждаш,че все се бутам между младите....
    Илианче,вслушах се в съвета ти и прибавих към сутрешното кафе малко мезе...А на всички желая тоя мой дух,че мога да бъда "щура" и като теб и като Надя...като мен си!
    Гавраиле,затова като постъпих в сайта смело си писах и възрастта и лика си и зодията.И да стана за смях с нещо,ще си кажете..."това е от възрастта"..
  • Тялото може да остарява и да ни предава, но душата трябва да остане млада.
    Поздравления и от мен, Иржи!
  • Старост? Няма такова нещо! Прабаба ми (дребничка женица, със стоманен характер), умря на 94. Работи до посления си ден. Смей се, Иржи, пиши, радвай ни! Ние те обичаме!
  • Какво е старостта, щом душата е млада? Поздравления!
  • Да старееш
    е нормално
    но старините
    са различни
    можеш дните
    да тътрузиш
    вяло
    или да ги пращаш
    в полет
    като птички.
    Приятелко,мъдра си,животът ни е подарен но изживяването му зависи от нас.
  • Иржи, да сме живи и здрави, че да доживеем годините ти, пък и да имаме половината хъс за живот, хумор, веселие и творение, които ти имаш пак ще се чувстваме щастливи! За сутрешните "новини" хумора ти край няма. Поздрави!
  • Изобщо не се съмнявам от коя категория си!
    Елица ти го е казала!
    И пак изненадваш с твоя зрял реализъм!
    Приветствам такива като теб,Иржи!
  • Ти си от втория тип, Иржи – с младо сърце и бистър ум..
    Поздравления за мъдрото послание!
Предложения
: ??:??