Старост е, когато си изсъхнал като клечка,
движения – ограничени, мозък – доста равен.
Да ти е студено, дори и пред бумтяща печка,
погледът – безизразен, рефлекс – забавен!
Сам,дори и между другите седиш. Лежиш.
Миналото помниш, а забравяш, че си ял...
Преселени в безкрая са акраните. Тъжиш.
Малко се говори с теб... Дори не ти е жал!
Ала има старост (зарад' многото години),
но със поглед – повече от адекватен,
с бистър ум, ръце, крака – все още силни,
събеседник на различни теми. И приятен!
Много са интересите му, чете, езици знае
и на компютър също чати най-редовно,
дори стихове възможно е понякога да вае,
а за веселба е винаги в готовност!...
Не бива да поставяте еднакъв знаменател,
еднакво да се отнасяте със двата вида!
На първия помагайте, бъдете доброжелател,
на втория – приятел само – не му стига!
Използвайте ума му, уважавайте делата,
признайте му, че нещо бил е и още става!
И той ще е щастлив, ще ви е пръв приятел
и няма тъй болезнено да остарява!!
Защото всичките за там сме се запътили!
10.12.2018
© Ирина Филипова Все права защищены