29 ago 2017, 15:50

Какво е тогава

703 0 0

Какво е тогава?

 

С мисли го напръсках,

като змия изсъсках,

изпод камъка се изплъзнах

и... подивях...

като обезумяла търчах.

 

В лияни се оплитах,

спъвах се и падах,

но... не се спрях.

 

Мисля си – успях!

Но умирах от страх.

Не обичах и се боях.

 

Усетих сила, полетях,

но в нея изведнъж видях

образът на моят „грях“,

но нали го приспах?

 

Трябваше да реша

бързо и да не сгреша,

съдът иска да изгоря...

или да се преобразя.

Защо такава цена?

 

Кое надделява?

Любов или омраза?

 

Бях разпитвана

и измъчвана.

Така прилична

и лаконична.

 

Омраза — няма.

Любов — няма.

Какво е тогава?

Насила не става!

 

Защитата ми продължава.

Имате погрешна представа.

Безразличие с омраза ли се бърка?

Съдът от отговора се обърка,

и — Реши!

Да бъде жива, но никога да не лети!

 

За мен не беше най-доброто,

но се отървах от злото. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...