29.08.2017 г., 15:50

Какво е тогава

701 0 0

Какво е тогава?

 

С мисли го напръсках,

като змия изсъсках,

изпод камъка се изплъзнах

и... подивях...

като обезумяла търчах.

 

В лияни се оплитах,

спъвах се и падах,

но... не се спрях.

 

Мисля си – успях!

Но умирах от страх.

Не обичах и се боях.

 

Усетих сила, полетях,

но в нея изведнъж видях

образът на моят „грях“,

но нали го приспах?

 

Трябваше да реша

бързо и да не сгреша,

съдът иска да изгоря...

или да се преобразя.

Защо такава цена?

 

Кое надделява?

Любов или омраза?

 

Бях разпитвана

и измъчвана.

Така прилична

и лаконична.

 

Омраза — няма.

Любов — няма.

Какво е тогава?

Насила не става!

 

Защитата ми продължава.

Имате погрешна представа.

Безразличие с омраза ли се бърка?

Съдът от отговора се обърка,

и — Реши!

Да бъде жива, но никога да не лети!

 

За мен не беше най-доброто,

но се отървах от злото. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...