29 авг. 2017 г., 15:50

Какво е тогава

704 0 0

Какво е тогава?

 

С мисли го напръсках,

като змия изсъсках,

изпод камъка се изплъзнах

и... подивях...

като обезумяла търчах.

 

В лияни се оплитах,

спъвах се и падах,

но... не се спрях.

 

Мисля си – успях!

Но умирах от страх.

Не обичах и се боях.

 

Усетих сила, полетях,

но в нея изведнъж видях

образът на моят „грях“,

но нали го приспах?

 

Трябваше да реша

бързо и да не сгреша,

съдът иска да изгоря...

или да се преобразя.

Защо такава цена?

 

Кое надделява?

Любов или омраза?

 

Бях разпитвана

и измъчвана.

Така прилична

и лаконична.

 

Омраза — няма.

Любов — няма.

Какво е тогава?

Насила не става!

 

Защитата ми продължава.

Имате погрешна представа.

Безразличие с омраза ли се бърка?

Съдът от отговора се обърка,

и — Реши!

Да бъде жива, но никога да не лети!

 

За мен не беше най-доброто,

но се отървах от злото. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Лазарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...