(какво и как...)
Със огнен сърп светкавицата жъне небосвода,
отеква гръм и схлупва хоризонта.
Могъща сила стиска облак гривест
и руква дъжд като от водна помпа.
Бучи, трещи, вилнее, разпилява,
облива, плиска и реве епично,
помита, блъска... ала... отминава...
След миг – и вече всичко е различно:
просторът ведър, слънцето сияе,
светът е нов пречистен, неподправен...
А аз си мисля: колко хармонично,
по детски просто, истинско това е!
И поглед свел, по пътя продължавам.
Да, Тя - Природата ни дава своя знак.
А всъщност нас, когато заслужаваме,
какво да ни пречисти тъй и как...?!
© Любител Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Харесах!
-
Може да ни пречисти любовта. Не егоистичната любов, в която всичко започва с "АЗ ИСКАМ", а любовта, която "дълго търпи и е вилостива..., не завижда..., не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи". Само тази любов би могла да ни пречисти.
Прекрасен стих, за който горещо те поздравявам! -
Поздрав и от мен!
-
Да, все си мисля, че е най -добре да имаме по-малка нужда от Пречистване или поне да се стремим да е така...Но тъй-като все пак сме само хора, нека Го търсим - толкова често, колкото е необходимо.
Поздрави! -
Супер
-
Комплименти!
-
Мисля, че се справяш отлично с пречистването!
-
Да, философска мисъл.Но при нас хората е трудно пречистването,
ако изобщо е възможно. ПОЗДРАВ! -
...Пречистих се...!Благодаря!...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
След миг – и вече всичко е различно:....
Само за миг..
Много харесах